През последните месеци предприехме стъпки напред във визуализирането на суровата реалност на самоубийството на подрастващите. Да, съществува и говоренето за това е необходимо. Младежки сериали като „По тринадесет причини“ Те са се фокусирали върху него, но табутата все още съществуват.
Самоубийството е втората причина за смърт сред 15-29-годишните (КОЙ, 2013). През последните години тези цифри продължават да се увеличават, особено сред децата на възраст от 10 до 14 години. Данните не оставят място за съмнение, трябва да говорим за това. Трябва да знаем опасностите, за да се изправим срещу тях. В този случай превенцията и познаването на поведенческите насоки, които трябва да ни предупреждават, става от съществено значение.
В Испания цифрите са също толкова сурови, 10 души се самоубиват на ден. От всеки 10 души 7 са мъже, така че разликите между половете са много подходящи. Причините за тези различия са различни, като сред тях се подчертават ресурсите за справяне и по-голямата способност на жените да изразява чувствата си с думи. Тези характеристики имат голям социален компонент, поради което емоционалното възпитание в ранна възраст и без разлика на пола е основен стълб, за да може да започне да се бори с тази опасност, когато децата растат.
Но тази реалност у нас е покрита, потопена под голяма социална стигма. Самоубийствата се крият под „трудови злополуки“, „неуточнени причини за смърт“ и т.н. Не искаме да говорим за това това е тема табу. Срам, вина, разкаяние, отхвърляне, неразбиране ... всичко може да се появи, но никое не ни помага да намалим това явление.
Това е не само социално табу, това е и политическо табу. Липсата на ефективни политики, насочени към намаляване на броя на хората, избрали да се самоубият, е поразителна. Европейските държави прилагат превантивни политики в училищата и медиите, страната ни все още е далеч от нея. Вярата в имитационния ефект има силно задържане и спира превантивните кампании. Вярно е, че ако информацията чрез медиите не се третира адекватно, няма да постигнем целите за намаляване и осведоменост, но дали решението преминава, ако не споменаваме такава настояща реалност? Може би обучението на професионалисти за предаване на такава чувствителна информация може да бъде по-полезно?
Малко алармени сигнали които семейството и приятелите трябва да имат предвид при превенцията на самоубийството на подрастващите са:
- Говорете за смъртта. Идеи със смърт като „Бих искал да изчезна“, „Бих скочил, за да не съм тук“ или някакъв вид самонараняване и т.н.
- Имате скорошна загуба. Загубил роднина, разводи, скъсвания и т.н.
- Ниско самочувствие. Видим поради загубата на интерес към неща, които преди това са го мотивирали, негативни фрази за него самия или бъдещето му и т.н.
- Промяна в личността и поведението. Тъжен, оттеглен, затруднено концентриране върху училищни задачи и т.н.
- Повишен или намален апетит.
- Страх от загуба на контрол. Вяра, че не можете да контролирате себе си или своя свят.
- Не се надявайте на собственото си бъдеще. Вербализирайте, че бъдещето ви е безсмислено или че нямате бъдеще.
Самоубийството е сложно явление и е трудно да се предскаже точно че най-накрая младите хора са взели решението да се самоубият. Важно е обаче тези рискови фактори да бъдат открити по-рано. Само чрез правилно лечение, чрез специалисти по психично здраве, можем драстично да намалим риска. Намаляването на настроението, заедно с други фактори като ниско самочувствие или промени в поведенческите модели, би трябвало да е достатъчно, за да поискате помощ. Ако синът ни не е в състояние да го поиска, важно е да го направим за него и с него.
Комуникацията с нашите деца е важна на всеки етап от живота им, но в юношеска възраст е още по-важна. Многото големи биологични и психологически промени, през които те започват да се подлагат, ги правят уязвими. Чувството да бъде чуто, разбрано и обичано ще им позволи да разполагат с ресурси, за да поискат помощ или да позволят на други да помогнат да го поискат вместо тях.